С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески,

 
С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, с цел да подири и избави погиващия в прегрешението жанр С вяра и очакване чакаме Сретение Господне
С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, с цел да подири и избави погиващия в прегрешението човешки жанр. Яви се " светлината на разсъдъка ", която разкрива Божието съществуване, води до знание на истината, осветява пътя на отдалечилия се от Бога човек към възвръщане на изгубения парадайс, към постигане на душевно избавление.

Грехът отдалечава от Бога - безгрешния, чистия, безпределния, безкрайния, вездесъщия Бог. Човекът се лишава от достолепието си да поддържа връзка с Бога, да изживява

блажената наслада от непосредствената си непосредственост с Него

да усеща плодородното Му наличие в тайнствата на светата ни Църква. И отново сетне стига до съзнанието, че " от Господа е спасението " (Пс. 3:8). " Този е камъкът... и в никого другиго няма спасение; тъй като под небето няма друго име, на индивиди обещано, посредством което би трябвало да се спасим " (Деян. 4:11-12).

С огромна наслада и признателност към Бога старецът Симеон Богоприимец посрещнал в Йерусалимския храм Спасителя - 40-дневен Младенец, носен от пречистата Му майка, пристигнала в примирение послушна на закона Господен (Лев. 12:8), след дните на нейното очистяне, да показа пред Господа божествената си Рожба.

Старецът станал богоприимец. След като епохи очаквал " утехата Израилева " и сбъдването на предсказанието на Светия Дух, че " няма да види гибел, до момента в който не види Христа Господен " (Лука. 2:26), той възпял химн с взор, насочен към небето, с разтуха, сложила показателен лимит сред две столетия, с вяра и религия че изгрява светлината на света.

Прегърнал Младенеца, благословил Бога

и рекъл: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико, съгласно думата Си, смиром; тъй като очите ми видяха Твоето избавление, що си приготвил пред лицето на всички нации, - светлина за култура на езичниците и популярност на Твоя народ Израиля ".

Учудени изслушали тези думи Йосиф и Приснодева, изненадала ги тази невероятна среща. И те виждали в очите си спасението от Бога - Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, Спасител освен за юдеите, само че за целия свят. Древното отминава, всичко става ново, обновява се по облика на Създателя си. Законът се покрива от благодатта. Един свят си отива, обречен на смърт в прегрешението, различен свят се ражда в светлина и величие.

Озарен от просвещението на Светия Дух, многолетният дъртак вижда с оракулски поглед изобилните духовни богатства, които Месия ще подари на индивидите. Те ще бъдат и славата на богоизбрания народ. Името на Христа ще бъде обаче и предмет на несъгласия, ще стане причина за рухване и ставане на мнозина. Който повярва и се кръсти - ще стане и ще бъде избавен, който не повярва - ще падне и ще бъде наказан. Но в падението си нечестивите ще бъдат озлобени и жестоки, отмъстителни и подли,

ще разпнат на кръст Светлината

с цел да останат вечно рожби на мрака. А това ще прониже като с меч душата майчина, с цел да запише сетне Църквата кръсто-богородичната ария: " Оръжие прониза твоята пресвята душа, когато видя почтено разпнат твоя Син и Бог ". " Светът се радва, че приема освобождение, а моята вътрешност гори, като виждам разпятието и, което за всички търпиш, Сине и Боже мой! "

Благочестивата Анна пророчица била очевидец и участник в сретението - посрещането на Господа. И нея Бог удостоил да стане съпричастна на това храмово и всемирно празненство, а тя се приготвяла за него, като не се отделяла от храма, служейки Богу с пост и молитва през деня и нощем. Вдъхновено прославяла Бога и възвестявала името Му на всички, които очаквали освобождение в Йерусалим. Младенецът пък растял и крепнел духом, изпълвал се с мъдрост, пребъдвал в благодатта Божия.

И през днешния ден

тези свещени мигове на сретението вълнуват сърцата ни

Питаме се - постоянно ли срещаме Иисуса, заставаме ли почтено пред Неговото лице? В Христа се кръстихме и облякохме, умихме се и се осветихме, миропомазахме се и се просветихме, приехме " печата на дара на Светия Дух " и станахме жители на Царството Божие. Растем, учим се, напредваме, избираме път в живота, стремим се да вървим в светлината на евангелската нравственост. Тя е за всички. Блика и грее от срещите ни с Господа посредством словото Божие в светата Библия, в храма на свещенодействие, на молитва и изповед, в общението със светата Чаша, във вършенето на положителни каузи.

" Душата ми жадува за Бога силний, живий: по кое време ще дойда и ще се явя пред лицето Божие! " (Пс. 41:3).

" Вкусете и ще видите, какъв брой мил е Господ! Блажен е индивидът, който се Нему уповава! " (Пс. 33:9).

С вяра и очакване чакаме и оная велика и решителна среща с Божието лице - след многочислените житейски лутания, след битките и крушенията, след възхода и паденията - на Страшния съд, когато ще чуем: " Дойдете вие, благословените на Отца Ми " (Мат. 25:34), или " идете от Мене, проклети, в огън вечний " (Мат. 25:41). В този решителен край на земните ни старания жадуваме " да срещнем Господа във въздуха " (1 Сол. 4:17) и постоянно с Него да бъдем.Амин.